Днес ми искаше да напиша нещо различно, което не е свързано с насилието. Но за съжаление това е огромен проблем не само в национален, но и в световен мащаб, който взема все по-големи мащаби. Насилието обикновенно се свързва с такова в двойка, но има една негов астрана, която е още по-зловеща. Насилието над деца. За съжаление случаите на малтретирани деца зачестиха и сякаш стана нормално да чуем по новините за бито дете. Все повече деца стават жертви на тормоз и физическо посегателство и в приемни семейства. Не твърдя, че всички приемни родители са такива. Напротив има много прекрасно хора, които успяват да отворят сърцето си напълно за непознато зат ях дете. Скоро четох статия за телефонната гореща линия за деца към „Държаван агенция за закрила на детето“, в която пишеше зловещи истински истории. Стресна ме това, че много от децaта, които се обаждат да потърсят помощ са правили или възнамеряват да направят опит за самоубийство. И тогава се замислих за още един проблем, който според мен е голяма дупка в системата. Какво се случва с дете, което е изведено от семейство или среда с насилие и как му се помага да преживее травмите от случилото се. Всеки от нас знае, че държавните институции за такива деца не са най-приятното и приветливо място на света. И как едно малтретирано дете, с хиляди въпроси в главата си би могло да намери опора и приятелска среда, за да успее да преодолее ужаса на насилието. Смятам, че всички ние с помощта на държавата и неправителствения сектор , трябва да помислим и да поработим над въпроса. За жена жертва на насилие са необходими години, а за други цял живот за да преодолеят и забравят. А за дете, което, трябва единствено да се радва и играе в пълноценна топла и семейна среда смятам, че шокът е още по-голям. От изключителна важност е да се направи допълнително звено към държавните институции, което да работи и да вложи всички свои усилия и ресурси към тези деца. Защото първите седмици и месеци,
са от решаващо значение за преодоляване на травмата. Защото всяко дете заслужава да бъде щастливо, защото те все пак са нашето бъдеще нали?
