През изминалата седмица се случи нещо ужасяващо, 4 годишно дете полетя от мост и се прости с живота си. Не искам и да си помислям какъв ужас е изживяло, когато е летяло надолу към бездната, както и не искам да си представям за страха в очите му. Не искам да коментирам действията на убиеца, това е най-ужасяващия акт за, който съм чела през последните години. Да убиеш собственото си дете и то по такъв жесток начин. Не искам да съдя и майката, която няма да може да живее нормално до края на живота й, но ми се иска да разбера щом е била бита и тормозена заедно с детето й цели 8 години, защо е продължила да стои заедно с насилника си. Много хора ще кажат, че е нямала избор и не е имала къде да отиде. Но не мисля, че има майка, която знае, че детето й е малтретирано продължава да стои с този, който му го причинява. Нали за това майката е закрилница и орлица и тя е тази, която до последния си дъх пази детето си от света и не допуска нищо лошо да му се случи. В този случай майката казва, че е подавала сигнали. Отдела за „Закрила на детото“ също е бил запознат със случващото се. Знаели, че детето е бито, но не предприели нищо. Въпроса ми тук е защо майката не е завела дело по ЗЗДН. Да закона може да не идеален и съдебното решение да не дава пълна защита, но ако никой не води дела за да защити себе си и детето си, как ще заработи? Не казвам, че тя е трябвало да стои с мъж, който я е малтретирал, но защо си е тръгнала без детето си. За мен това е просто оправдание, защото днес едно дете го няма. Тъжно ми е и не мога да разбера как можеш да жертваш най-милото си и да го изложиш на риск, да го оставиш с човек, който определено не е родител и не става за такъв. Къде е тънката граница между привързаността на жертвата към насилника й и какви непоправими последици може да донесе тя. Защото след време ще ни съдят някъде другаде. Не само за това, което сме направили, но и за това, което не сме предотвратили, а сме можели.
