Връзките са нещо много сложно, което изисква грижа и всекидневно внимание. Често забързани в ежедневните си проблеми и задължения, започваме да приемаме човека до нас, като даденост. Започваме да се отегчаваме да слушаме неговите желания и по-скоро се правим, че не чуваме. Иска ни се да се върнем в началото, но е много късно. Ако имаме и общо дете, картинката става много сложна. Кой може да обича друг докато до него има ревящо бебе в съседната стая? Дори не можем да се скараме, защото щадим чувствата на малкия човек. И така ден след ден, дните минават и от много влюбена двойка се превръщаме в съквартиранти, които гледат да се засичат само на вечеря. Но къде е любовта? И когато се връщаме назад и си спомняме за романтичните жестове, за милите думи, за неочакваните подаръци и се питаме какво се е случило. Неизпълнените обещания, пренебрегването, вечното отлагане на милата дума, вечното бягство от проблемите, роднините, бебето, парите, ежедневието. Това са само част от факторите, които успяват да счупят една връзка на хиляди парчета и да не оставят и помен от красивата любовна история, което е имало. А това е най-тъжния период, когато една любов умира и на нейно място се настанява омразата, съжалението, търпимостта. И развод. И скандали. Вземи си пералнята, дай си ми чашите. А по средата две тъжни очи на дете. Те падат първи в неравната битка на раздялата. Когато любовта свършва с нея свърша и доброто възпитание. А не е ли по-лесно да бъдем приятели? Не е ли по-лесно да се обичаме. Защото любовта и връзките иамт нужда от грижи и без тях те повяхват. Бъдете грижовни.
