Полутрупове

Напоследък успях да намеря време за себе си и да направя нещо любимо и да прочета книга. Започнах с книга , която исках да прочета от месеци „Спасение и падение“ на Весела Тотева, необикновенна и едновременно брутална книга за една жена. За пътя й през страната на хероина, за болката й, за мечтите й, за слабостите й , за силата да се откаже и за подкрепата, която е получила. След нея дойде втора доза бруталност „Ние децата от гара Берлин“ на Кристине Ф. Невероятна, брутална, тежка, тъжна и доста мрачна книга на моменти, която те въвлича за секунди за хероиновия свят на младежите от гара Берлин през 70 години. И след тези две книги се замислих колко ли изгубени души взема всяка година хероина. Колко ли живота хваща в лапите си и чупи на парчета. Колко деца ли убива годишно. Преди тези две книги винаги съм говорила за хероина, като за наркотично вещество, но след тях ми се струва, че това наистина е ужасяващ демон, подъл и хитър, който краде души. Общото в двете книги беше, че живота и на двете момичета беше разбит и всички надежди за бъдеще, дом, семейство или кариера просто бяха останали в болкука. Това са тежки и тъмни места, които никое дете не бива да посещава, а още по-малко да остава там. Това е адът тук на земята и той си има име „хероинова зависимост“. Хиляди деца стават жертва на наркотиците всеки ден. За много от тях  научаваме от грозната рубрика за некролозите във вестника или просто спираме да виждаме неестествено слабото съседско момиче и разбираме, че е станала поредната жертва на наркотиците. В книгата „Ние децата от гара Берлин“ имаше един зловещ израз „полутруп“, който се запечата в съзнанието ми. Това са хората, които са паднали в битката с наркотиците и винагаи остават заклещение там, между живота и смъртта. Хората за които няма утре и вечно остават млади. Не съдете. Не бъдете безразлични, защото всеки може да попадне в това зловещо място и понякога изхода е само надолу, а там спасение няма.