Напоследък си мисля отново за всички онези жени, които по една или друга причина стават жертви на насилие. Плашещо е че все още има страни, в които жените биват обрязвани, продавани, а родените момичета гледани като „втора категория хора“, само за това, че са жени. В много страни да бъдеш жена е много трудно и изисква всекидневна борба за уважение и права. В много от арабските страни жените дори са се возели с животните, защото мъжете са оценили, че те струват, колкото и добитъка, който отглеждат. Но по-страшното е когато насилието в дома стане всекидневие за много жени. Когато побоя, обидите, унижението се превърне в нещо нормално и нещо, което се случва сякаш в реда на нещата. За съжаление много от тези жени никога не надигат глава и никога не се осмеляват да потърсят правата си. Много от тях никога не намират сили да спрат този, който всекидневно им причинява болка и страдание. А много от тях никога не предприемат нищо, защото семействата им не ги подкрепят и не им дават възможност да се приберат обратно в дома, който са напуснали. Винаги ме е дразнело разбирането „ти си си го избрала и ще го търпиш“ или израза „останете заедно заради децата“. Когато си родител, твоята роля остава такава до живот и не можеш просто да пренебрегнеш проблемите на детето си, защото хората ще говорят. Всеки от нас прави съзнателния избор да бъде с определен човек
, който понякога се оказва не най-добрия избор. Но нито в името на децата, нито заради общественото мнение или мнението на роднини и приятели, трябва на всяка цена да останем с човека до нас, който ни малтретира. В такива моменти е най-важен израза „всичко ще бъде наред, ние сме зад теб“, защото във всяка пораснала жена се крие по едно малко момиче, което го е страх, което знае, че е сгрешило и също има нужда от родителска подкрепа. Не изоставяйте детето си ако знаете, че живее в насилие и скандали, бъдете опора и вдъхновение за него. Бъдете до нея, дайте й сили да вземе мерки и да си тръгне от насилника си, било то и с дете. А хората нека си говорят, те винаги ще говорят. Но за вашето дете може да няма утре.
