Ако добротата, справедливостта и готовността да помагаш на хората, имаха човешко лице, то това лице щеше да е на Христина Зарева. Прекрасен човек, всеотдаен приятел, борец за правата на жените скрит зад нежна външност и не на последно място грижовна майка. Представяме ви първата, дама от нашата нова рубрика „Удивителните жени на града“ Христина Зарева.
Коя всъщност е Христина Зарева, разкажи ни малко повече за себе си?
Аз съм напълно нормална жена на средна възраст с две дъщери-работя, старая се да ги отглеждам адекватно. Ако има нещо необичайно в мен, това е че никой не може да ме убеди, че има излишни мечти, че като пораснем трябва да се примиряваме, да живеем скучно и егоистично J
Ти си председател на сдружение „Saveherbg”, кое те вдъхнови, да създадеш сдружението и кое ти дава сили, да продължаваш, да се бориш за каузата ви?
Сдружението го създадохме няколко жени като това беше естественото продължение на неформалните ни срещи и инициативи. Преди около три години на един прашен тротоар за първи път се събрахме 5-6 абсолютно непознати жени, коренно различни една от друга и всяка изля душата си и мъката си. Беше толкова пречистващо преживяване, че явно всички ние се пристрастихме към това усещане-да говориш без да си съден и анализиран, да знаеш, че те чуват наистина и разбират за какво става въпрос. Този обмен на енергия на мен лично продължава да ми дава сили въпреки всичко да продължаваме и да вярваме, че ще дойдат по-добри дни.
Промени ли те „Saveherbg“, или ти остави своя почерк върху него, като успя да изградиш една сплотена група от жени?
SAVE HER BG промени живота ми изцяло. За мен вече хората се делят на такива, които усещат, разбират и помагат и всички останали. И така животът е по-хубав. Всички ние в групата знаем, че имаме още едно голямо семейство и можем да разчитаме една на друга. Случвало ми се е дори само да си помисля за някакъв проблем и някое от момичетата да ми пише след минути за това нещо с готово разрешение. Надявам се и аз да съм оставила своя отпечатък, но тепърва има да се свършат много още неща и мисля, че това е само началото.
Какво би искала да промениш в България?
Много болна тема! Много са нещата, но най-вече бих се радвала хората да имат повече перспектива тук, да има избор и реализация за образованите хора.
Чува ли се достатъчно гласът на жените в България, или за съжаление сме заседнали във времето на вечния патриархат?
Привидно и процентно ние стоим добре в класациите-по съотношение на работни места, по жени на ръководни постове, права и т.н. Истината е, че жените в България са притиснати в ъгъла. Ако се сблъскат със съдебната система, със социалните институции, а понякога и здравната и образователната система нещата са трагични. Корупцията и шуробаджанащината буквално убиват. Така че гласът на професионалисти, експерти, жени с доказан опит се чува, но гласът на онеправданите е дълбоко заглушен.
Кое те мотивира и ти дава сили, във всяко едно ново начинание?
Най-силният двигател колкото и да е клиширано са моите момичета. Нашата група също е всеки ден в главата ми. Това е много голям порив-да виждаш как се променя нечий живот, да покажем всички заедно, че можем.
Знам, че си майка на две прекрасни момичета. Предизвикателство ли е да бъдеш майка в България и кое според теб, трябва да се промени по отношение на това, което държавата прави за децата ни?
Държавата е много назад в световен план с грижата за децата и това е много жалко. Откакто аз имам деца се увеличиха заплатите на всички видове администрация и държавни служители, а помощта за дете е плачевно все така ниска повече от десетилетие. Няма места в детските градини, няма облекчения за самотни родители, абсолютно никаква социална политика. Много често става въпрос за оцеляване буквално. И това обуславя съзнанието поколения напред с оскотяване.
За кое никога не се уморяваш да говориш и да отделяш от времето си?
За вярата. Повярваме ли в себе си и една в друга, няма какво да ни спре!
Смяташ ли, че в София се провеждат достатъчно събития свързани с помощ за жени, пострадали при насилие и има ли достатъчно места, в които да потърсят помощ? Какво, трябва да се промени в тази насока според теб?
Провеждат се малко събития, надявам се това да се промени. Крещяща е нуждата от места за настаняване и от ангажимент от страна на държавата за социалната страна на проблема. Нещо, което липсва осезаемо в нашия град са паметници на дами, забележителни личности. Има само едни безименни фигури на майка-кърмачка, майка-оплаквачка и т.н. или светици. Крайно време е да споменаваме и уважаваме наши съвременнички, талантливи дами и духовни будители.
Какво още мечтаеш, да ти се случи?
Мечтая като се обърна назад в края на живота ми да има много променени съдби зад мен и да съм оставила позитивна следа в душите на хората. Тогава нашата кауза и идея ще живее собствен живот много след нашия.
За кое никога не ти, стига времето?
На всички ни в тази динамика не ни стига времето, но определено все си повтарям да отделя повече време за родителите ми и за племенницата ми.
Какъв е твоя начин за почивка и релаксация, в забързаното ни и често напрегнато ежедневие?
Като с магическа пръчка отмивам стреса с водна гимнастика или с йога.
Мислиш ли, че светлината винаги успява, да разкъса тъмнината и доброто да възтържествува?
Надявам се, но практиката често показва обратното.
Ако беше героиня от приказка, на коя би се оприличила?
Интересен въпрос- като малка много исках да съм Матилда и силата на мисълта ми да е вездесъща.
Какво за теб е щастието?
Да се събудя с усмивка .
Тук ще те помоля да оставиш послание или пожелание, нещо към всички онези жени, които биха искали да са, като теб, но ги е страх по една или друга причина да променят живота си?
Когато изпитвате страх, вече сте изгубили битката! Живейте го този живот и се отстоявайте с всяка своя клетка!
