Quote from ame on юни 25, 2019, 8:10 am

Гастроезофагеалният рефлукс представлява връщане на храна без усилие от стомаха през хранопровода към устната кухина. При кърмачетата той е често срещан, главно поради несъвършеното функциониране на долния езофагеален сфинктер – мускулът, който не позволява връщане на стомашно съдържимо към хранопровода.

 

 

Когато е в малко количество и не предизвиква други оплаквания, гастроезофагеалният рефлукс се счита за физиологичен. В някои случаи обаче той може да доведе до развитие на усложнения от страна на храносмилателната система – езофагит, калориен дефицит, невиреене, както и от страна на дихателната система – чести инфекции, стридор, обструктивни епизоди и други. В тези случаи говорим за гастроезофагеална рефлуксна болест – ГЕРБ.

 

 

При кои състояния, свързани с дихателната система, трябва да подозираме, че се касае за гастроезофагеален рефлукс?

 

 

Гастроезофагеалната рефлуксна болест трябва да бъде включена в диференциално-диагностичния план при кърмачета и деца с рецидивиращи инфекции на горните и долните дихателни пътища, както и такива с чести отити и синузити. Механизмите, по които настъпват оплакванията от страна на дихателната система, са два:

 

• В резултат от директния контакт на киселото стомашното съдържимо (ниско рН) е респираторния тракт;
• При активиране на нервни рефлекси между хранопровода и дихателните пътища, в резултат от което настъпва парадоксален бронхоспазъм или ларингоспазъм.

 

 

Кои са проявите?

 

 

• Апнея. Това представлява спиране на дишането, съпроводено с посиняване на детето и спадане на сърдечната честота. Най-често състоянието настъпва при поставяне на детето по корем или седнало, след като скоро преди това е било нахранено. Причината е възникването на ларингоспазъм в резултат от контакта с киселото стомашно съдържимо. Това е едно от спешните състояния в педиатрията.

 

 

 

• Прояви от страна на горните дихателни пътища. Те включват ларингит, фарингит, дрезгав глас, хронична кашлица, остри отити, остри синузити и други. В резултат от контакта със стомашното съдържимо настъпва подуване и хиперемия на лигавицата, контактни язви, стриктури и други. Такива деца боледуват често, обикновено от един тип инфекции, които не могат да бъдат обяснени с друга подлежаща причина – анатомична, инфекциозна, алергична и други.
• Астма. Много проучвания са правени за връзката между гастроезофагеалната рефлуксна болест и бронхиалната астма при децата. Установено е, че в около 23% от случаите на бронхиална астма, се доказва и гастроезофагеален рефлукс. Невинаги е лесно да бъде определено кое от двете заболявания е първичната причина и кое е следствието. Счита се обаче, че при деца с диагностицирана бронхиална астма, които имат лошо контролирана астма (рефрактерна на терапия) или такива с влошаващи се оплаквания през нощта, гастроезофагеалният рефлукс е много вероятно да бъде провокиращ фактор. В тези случаи симптомите могат значително се повлияят от антирефлуксната терапия.
• Ерозии на зъбите. Най-честата проява на гастроезофагеалната рефлуксна болест от страна на устната кухина. Нарушенията в зъбната повръхност са от вътрешната страна на зъбите, като тежестта корелира с степента на рефлукса. Други причини за зъбни ерозии могат да бъдат булимията, както и консумацията на сокове.

 

 

Когато са налице оплаквания единствено от дихателната система, диагнозата гастроезофагеален рефлукс се поставя по-трудно. Необходим е по-задълбочен диагностичен подход, понякога с намесата на специалисти от различни области – детски пулмолог, детски гастроентеролог, специалист УНГ. В диференциално-диагностичен план влизат редица заболявания, които трябва да се изключат постепенно. Терапевтичният подход е по-агресивен и по-продължителен – поне 3-6 месеца и зависи от клиничната картина.